Заразно благовестие

Заразното благовестие

Изминалата година се преобърна надолу с главата, когато разпространяващият се по лицето на земята коронавирус постави на пауза ритмиката и плановете на живота ни. Досега болестта съумя да опустоши както живота на отделни хора, така и държавни икономики. Научихме се да седим у дома, да говорим през лицева маска, но същевременно с това си припомнихме силата на заразните контакти. И докато казвам това, не мога да не си направя връзка и с живота на християните, който по подобен начин би следвало да може да се предава с лекота от човек на човек.

Христовите последователи са носители на „добра инфекция“. Когато поверим упованието си в дланите на Исус Христос, Той веднага започва да прелива в нас Божията любов, а тя до такава степен завладява и преобразува живота ни, че няма как това да не се окаже „заразно“ и за онези около нас.

„Исус идва на този свят и става човек, за да може да предаде на всеки останал човек онзи вид живот, който притежава самият Той. Ето това имам предвид под „добра инфекция“. Всеки християнин трябва да стане един малък Христос. Просто няма никаква друга причина да ставаш християнин“ (К. С. Луис).

Моделът на Исус как се изграждат ученици започва именно като бързо разпространяващ се вирус. Започва с малка група хора и скоро се предава големи маси. В книгата си Учителят и Неговият план за евангелизиране писателят Робърт Коулман казва: „Всичко това започва с няколко души, които тръгват след Исус... Неговата главна грижа да достигне не толкова до големите множества, а по-скоро до отделните хора в тях.“ Исус приканва няколко свои познати да заживеят плодоносен живот за Царството, влияейки им просто чрез времето, което изкарва заедно с тях.

С решението да се фокусира само върху неколцина души, Исус залага цялото си служение върху показването, а не обясняването. Отправя покана към учениците си да вървят след Него. Той добре знае, че Благовестието е толкова заразно, толкова неустоимо и въздействащо, че спътниците Му няма как да не го прихванат и да не го разпространяват на свой ред.

Трудно е да си спомним друг исторически период, когато хората са осъзнавали по-остро нуждата си да общуват лично с околните. Социалното дистанциране не означава, че трябва да живеем в изолация. Чувам десетки истории за вярващи, които се събират на открито или онлайн, за съседи, които си организират квартални събрания в градинки и площадки, за хора на вярата, които в паркове се разхождат и непринудено споделят къде са открили надежда в тези несигурни времена. Дори и посред пандемията от Covid-19 все още има реална нужда от ученичество от човек към човек. Най-малкото това ни създава известна представа колко много Бог обича този свят и ни принуждава като вярващи да търсим творчески и съзнателни начини да откликнем на Неговия призив.

Павел пише следното до солунците: „Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили“ (I Солунци 2:8). Нека да помним Божия призив, докато си пробиваме път към условията на новата нормалност. Животът ни сега може да изглежда по различен начин, но едно нещо е същото: ние сме носители на заразна надежда, която си струва да се споделя!

 

Дъг и Пам Нуенке

 


Дъг и Пам живеят и служат в Колорадо Спрингс. Понастоящем Дъг Нуенке е президент на „Навигаторите“ в САЩ.

» Stay in touch


» Последни новини

Бизнес семинар 2019

Скъпи приятели,

Имаме удоволствието отново да ви поканим на…


Годишна Конференция …

Скъпи приятели, Имаме удоволствието да ви поканим на годишната конфере…

Още новини »